Орган - Организъм - Организация

  „В началото е природата, в края е природата,

тогава защо по средата, ние правим толкова шум?”



Отношението ни към служителите, към хората от екипа ни е такова, каквото е към органите в организма ни. Забелязвали ли сте?!... 

Чувам често мениджъри да въздъхват: „- Ох, ври в този сос всеки ден, най-малко по 8 часа и после ми кажи, че не е сложно!”. Така е, едва като погледнеш отвън и отвъд е просто. В смисъл, не на лесно, а на ясно. Яснотата обаче, според мен идва не само от неутралния и опитен поглед, а преди всичко от гледането с очите на естественото. Например, в подбора – Можем ли да се надяваме кандидата да ни разкрие себе си, ако ние не сме напълно открити и честни с него? Ще имаме ли спокойствието да го изберем, ако нямаме нагласата, че и той ни избира? Затова осъществяваме подбор, който е партньорски. Или при атестирането – Може ли коя и да е цел да е реалистична, ако човек не си я постави сам и, ако не получава навременна, конкретна и здравословна обратна връзка за изпълнението й? Или в тиймбилдингите – Може ли да има мотивация за работа без вдъхновяване и без съзнание за полезността, която тя ти носи във всеки момент? Затова правим сбирки с аха!-подход. Или в спорни ситуации – Дали изходът от тях е благоразумен и траен, ако не е win-win? Затова предлагаме именно медиация.

Орган : Организъм = Личност : Организация

„А как е в Природата?” – знаете ли, колкото по-често задавам този въпрос на себе си, на екипи, на техните лидери, на спорещи страни, на студенти и преподаватели, ученици и учители – толкова повече не се изненадвам, че се оказва отключ!ващ. Допускам, че става така, защото работата и ученето през целия живот са органични процеси. И като започнем от творческата работа на отделната личност, през отношенията в екип и в организационната система, на всяко ниво има нужда от постоянна проверка: дали е в хармония с естествените закони на природата. Защото всяко отдалечаване от тях, чисто и просто усложнява нещата.

В естествения център на Природата, е Личността като част от единно цяло. И, когато погледнем на човешките ресурси като на природни ресурси - какво е нужно за „изкопаването” им, за „отглеждането” им, коя е задвижващата им сила? Ето към това е насочено моето внимание и това прилагам като добра практика. Ако ни движи страстта (спонтанно вълнуваща духа и енергията ни), тогава защо ни е въздействие с еднакви средства и по индустирален модел, вместо уникален подход към всяка личност? Тогава защо все опитваме да спестим усилия и време, напъхвайки в калъп даден човек и ситуация? А можем като земеделци да създаваме условията, в които ресурсите да цъфтят!... И „личността да развива свои собствени решения, но в благоприятна среда и с външна подкрепа, базирана на личен курс на развитие”. Ако това е, което искаме, а не разполагаме с него, тогава очевидно е нужна промяна. И то, съзнателна и реализирана в синхрон - първо, на наличните човеко-ресурсна и образователна системи и заедно с това, на win-win култура на диалог в кризисни ситуации.

Тази идея не е нито нова, нито модерна, тя просто е жизненоважна! И, понеже касае с огромна мощ всички ни, ние избираме да участваме в това. И ви приканваме да работим заедно за това. Защото без съзнание за естественото - и то съзнание, дошло по естествен, откривателски начин - хората имаме склонност да действаме по инерция. А, понякога това значи да се имитира работа, да се смесва личното със служебното, да се потискат части от себе си, въпросите си, обратната си връзка, идеите си. И така ден след ден, въпреки всички наказания и награди..., докато в случайна аха!-ситуация преоткрием и започнем да прилагаме на практика някоя простичка природна закономерност. Случайността е в нашите ръце, обаче.

Природата не бърза, тогава какво е спешно сега? – има едно великолепно видео с участието на сър Кен Робинсън в TED, с чиито мисли и мисия сме в такова живо съзвучие, че съм аха!-щастлива и благодарна да го споделя тук:  



( via Hristin Kliavkov )

„Стъпвай леко, защото стъпваш на мечтите ми.”

! Ключови моменти от видеото: 

~ "Аз вярвам, че има и втора криза на климата, която е толкова жестока, има същите източници и, с която трябва да се справим със същата спешност... Но това не е криза на естествени ресурси, въпреки, че вярвам, че тя е истинска, а е криза на човешки ресурси.

Ние използваме много лошо нашите таланти. Прекалено много хора прекарват живота си без истинско чувство за това какви са талантите им.. Срещам се с всякакви хора, които не мислят, че са добри в каквото и да било. Срещам се с всякакви хора, които не се радват на това, което правят. Те просто преминават през живота си, свикнали с това. Те го търпят, вместо да му се радват и чакат почивните дни.

Но също така срещам хора, които обичат това, което правят и не могат да си представят да правят нещо друго. "За мен е глупаво да изоставя това, защото то говори на моята истинска същност.”

~ "И високо над всички причини за това е образованието, защото то по определен начин измества твърде много хора от техните естествени таланти. А човешките ресурси са като естествените ресурси, те често са заровени дълбоко. Трябва да създадете обстоятелствата, при които да се покажат."

~ "Всяка образователна система в света се реформира в момента. И това не е достатъчно. Тази реформа вече е безполезна, защото това ще е просто подобряване на счупен модел. Едно от истинските предизвикателства е да се направят иновации в основите на образованието."

~ "Много трудно е да осъзнаеш какво приемаш наготово. Така, че нека ви попитам, кое, може би приемате наготово?..."

~ "Има неща в образованието, към които сме приковани. Едно от тях е идеята за линейност... Но животът не е линеен, а ОРГАНичен. Но, знаете ли, ние сме станали обсебени от този линеен разказ. И, вероятно кулминационната точка на образованието е да влезем в колеж."

~ Мечтата (като силен подтик отвътре) – например, да станеш пожарникар, дори да те убеждаваат, че "погубваш таланта си, за да го направиш". И после, някой ден... да спасиш живота на този, който те е убеждавал, че само ще си изгубиш времето с това.

~ Има такава конкуренция да се влезе в правилната детска градина, че хората биват интервюирани за това на 3 год. възраст. „Не си постигнал нищо. Прекарал си първите 36 месеца в сучене на кърма”. Виждате ли, това е безобразно като концепция, но привлича хора.

~ Друг голям въпрос е съответствието. Изградили сме образователните ни системи на модела на бързата храна. И това обеднява нашите души и енергия, така както бързата храна изчерпва физически тялото ни.

~ Става въпрос за страст и какво развълнува духа и енергията ни! И, ако правите нещо, което обичате да правите, това, в което ви бива, тогава времето поема по напълно различен път.

~ Ние трябва да преминем от индустриалния модел към модел, който е повече на принципите на земеделието. Ние трабва да признаем, че човешкото разцъфване не е механичен процес, а е ОРГАНичен процес. Всичко, което можете да направите е като фермер да създадете условията, в които те ще започнат да цъфтят. Става въпрос за създаване на движение в образованието, в което хората развиват свои собствени решения, но с външна подкрепа, базирана на личен курс на обучение.

~ И аз ви подканвам да участвате в това, защото е жизненоважно, не само за нас, но и за бъдещето на нашите деца. 

„Ако имах дрехи, избродирани в рая, посипани със злато и сребърно сияние. Сините и бледите и тъмните дрехи от нощ и светлина и полу-светлина, щях да постеля тези дрехи под краката ти; Но, като бедняк, аз имам само мечтите си. И постлах мечтите си под краката ти. Стъпвай леко, защото стъпваш на мечтите ми.” – из стара поема от У.Б.Йейтс



Всички истории